Навиците, които изграждаме през първите години от живота, често остават с нас десетилетия. Затова храненето в ранна детска възраст не е просто въпрос какво ще яде детето днес. То е инвестиция в неговото здраве за цял живот.
Какво представляват първите 1000 дни?
Когато специалистите по хранене говорят за първите 1000 дни, те нямат предвид само първите две години след раждането. Този период започва още по време на бременността и продължава до навършването на приблизително две години. Точно тогава организмът се развива с изключително бързи темпове.
През този сравнително кратък период се формират: мозъкът; имунната система; метаболизмът; чревният микробиом; вкусовите предпочитания; отношението към храната; част от бъдещите хранителни навици. Световната здравна организация определя първите две години като критичен период, в който правилното хранене подпомага оптималния растеж, развитието на мозъка и намалява риска от хронични заболявания в по-късна възраст.
Защо този период е толкова важен?
Повечето родители мислят: “Ще се научи да яде по-късно.” Науката показва друго. Именно през този период детето:
- изгражда вкусовата си памет
- започва да приема новите храни
- развива предпочитания към различни текстури
- учи се кога е гладно и кога е сито
- формира отношението си към семейното хранене.
Според последните насоки на WHO, периодът между 6 и 23 месеца е ключов не само за осигуряване на необходимите хранителни вещества, но и за изграждането на дългосрочни здравословни хранителни модели.
Мозъкът се развива с невероятна скорост
До навършването на две години мозъкът достига приблизително 80% от размера на мозъка на възрастен човек. Това означава огромна нужда от: качествени белтъчини; желязо; цинк; йод; полезни мазнини; витамини; разнообразни плодове и зеленчуци.
Недостигът на някои хранителни вещества през този период може да повлияе върху когнитивното развитие, ученето и концентрацията по-късно.
Вкусът също се възпитава
Едно от най-интересните открития през последните години е, че предпочитанията към храната не са изцяло вродени. Те се изграждат. Колкото по-често детето среща различни: зеленчуци; плодове; варива; месо; риба; яйца; различни текстури, толкова по-голяма е вероятността да ги приема спокойно и в по-късна възраст. Затова специалистите препоръчват една храна да не бъде изключвана само защото детето я е отказало веднъж. Често са необходими многократни спокойни срещи с даден вкус, преди той да бъде приет.
Защо разнообразието е толкова важно?
“Коя е най-полезната храна?” Истината е, че няма една „суперхрана“, която да осигурява всичко необходимо. Здравословното хранене се изгражда чрез разнообразие.
WHO препоръчва още от началото на захранването децата постепенно да получават разнообразни, безопасни и богати на хранителни вещества храни, включително зеленчуци, плодове, бобови култури и животински източници на белтъчини като месо, риба и яйца.
Разнообразното меню осигурява: повече витамини; повече минерали; различни видове фибри; по-богат чревен микробиом; по-широк спектър от вкусове.
Храненето не е само хранителни вещества
Съвременната наука говори все повече за responsive feeding – хранене, съобразено със сигналите на детето. Това означава:
- да разпознаваме кога е гладно
- да уважаваме кога се е заситило
- да не насилваме
- да не използваме храната като награда или наказание
- да превърнем храненето в спокойно семейно преживяване.
Този подход е сред основните препоръки на Световната здравна организация за хранене през първите две години.
Най-честите грешки
“Не яде зеленчуци.” Отказът не означава, че детето никога няма да ги харесва. Понякога са нужни много спокойни повторения.
“Яде само едно и също.” Еднообразното меню намалява разнообразието от хранителни вещества и ограничава опита с нови вкусове.
“Щом е сито, значи всичко е наред.” Ситостта не винаги означава добро хранене. Важно е с какво се засища детето.
“Ще му дам нещо сладко, за да хапне.” Редовното предлагане на сладки храни може постепенно да измества интереса към естествените вкусове на плодовете и зеленчуците.
Какво може да направите още днес?
- Предлагайте нови храни спокойно и без натиск.
- Не се отказвайте след първия отказ.
- Хранете се заедно.
- Детето учи най-вече чрез наблюдение.
- Осигурявайте разнообразие през седмицата, а не във всяко хранене.
- Ограничете добавените захари и солта в ранна възраст, както препоръчва WHO.
Ако търсите помощ в захранването
Серията Pureo е разработена от готвачите на Детска кухня Фуристо съвместно с хранителния консултант Маги Пашова. Асортиментът включва:
- еднокомпонентни пюрета;
- многокомпонентни пюрета;
- пюрета с месо;
- пюрета с риба;
- продукти за постепенно въвеждане на глутен.
За повечето здрави бебета – около навършени 6 месеца, когато освен млякото вече са необходими и допълнителни храни.
Да. Постепенното разнообразяване на менюто е една от основните препоръки на международните организации.
Не. Много деца приемат нов вкус едва след многократно спокойно предлагане.
Да. Общите хранения са свързани с изграждането на по-здравословни хранителни навици и положително отношение към храната.
Кога започва захранването? Кои са първите храни? Как да въведем алергените безопасно? Какво представлява BLW? Как да изградим дете, което обича зеленчуците? Домашно приготвена храна или индустриално произведена? Как изглежда балансираното детско меню?
Използвани източници:
Световна здравна организация (WHO) – Infant and Young Child Feeding.
Световна здравна организация (WHO) – Guideline for Complementary Feeding of Infants and Young Children (6–23 months).
Световна здравна организация (WHO) – Complementary Feeding.